Wednesday 25 May 2016

Бебешки играчки


В началото бе първото дете и желанието да се купи нещо, още нещо, и още нещо. Желание, идващо от всички страни - от моя, от роднини, от приятели, от всеки, който иска да зарадва и мен и детето. И естественото продължение на тая история е какво - затрупване с купища играчки, просто защото това е първото, за което се сеща човек, стане ли въпрос за подарък за бебе. И не само затрупване с играчки, а затрупване с излишни, с които детето просто не си играе. Класацията ми в това отношение водят плюшените играчки - абсолютно неразбираеми за мен играчки, а ако съдя и по Стефко и Митко - също. Нареждаш ги някъде, за да трупат прах, после ги переш, отново нареждаш, отново переш и така до безкрай. Всъщност не, не е до безкрай, а докато ти писне и ги прибереш в килера, а година по-късно (какво търпение само) ги свалиш (цял чувал, от най-големите) пред контейнерите за боклук. Или другите играчки тип купи-хвърли. Подаряват ти, или купуваш, на другия ден, буквално, вече са в коша, защото половината им части са се разпаднали. И така, ако накрая направиш една сметка, като нищо ще се окаже, че си хвърлил в коша пари, с които си можел да зарадваш цялото семейство, отивайки на готина почивка и оставяйки незабравими спомени, а не купища изхвърлени пластмаси. Още преди да се роди Митко бях решила, че с тия безумни и напълно излишни покупки е свършено, а малко преди да се роди бях предупредила и всички, които имат желание да му купят играчка, че искам точно определени, които мисля, че ще са му интересни, а и няма да се разпаднат на другия ден. Е, не че бабите пак не купуваха, кой ли ме чува, но поне успях да огранича количеството до минимум. Играчките на Митко са тези по-долу + още 3-4, с които не играе. Готиното е, че някак успяхме да улучим точните играчки, тези, които наистина му харесват, не му омръзват и са абсолютно заслужаваща си покупка. Ето ги и тях: 


1. Дървена къщичка, пълна с фигури, формата на които съвпада с отвори в покрива ѝ и детето се опитва да промуши точната фигура през точния отвор. Голяма забава пада, а къщата освен с нейните си фигури бързо беше напълнена с части от следващата играчка - дървеното влакче, което ме устройва идеално, така не виждам пръснати части из целия апартамент, а просто надигам покрива и готово - частите са си там. Играчката е от Ikea. Има я тук. Подобна на нея, на същия принцип за разпознаване на форми, има тук и тук.


2. Дървено влакче, чийто товар детето нарежда по свое виждане и желание. Готино е да наблюдаваш как едни малки ръчички се опитват да натоварят вагоните, като за целта трябва да промушат дупката в товара в колоните на вагоните. Влакчето е на Legnoland, има го тук и тук.


3. Дървени блокчета за строене. Готиното при тях е, че детето може да строи каквото и както иска, няма правила, няма указания кое, как трябва да се направи. Това ТРЯБВА, което никой не обича. Може би и затова Митко толкова им се радва. Другото готино е, че са от натурално дърво. Супер елементарна играчка-строител, обаче много зарибяваща. Нещо, което на пръв поглед човек много не вярва, но като види как децата си играят, дори и голямото, което е на 8 години, се убеждава в правилото, че понякога по-простото е много по-интересно. Блокчетата са на Woody, има ги тук и тук. Подобни на тях, но цветни, има тук


4. Дървена играчка с чукче. Идеята е детето да улучва с чукчето пластмасовите фигурки, после просто обръща играчката наопаки и готово - фигурките са отново готови за улучване. В началото се чудех, как пък детето ще се сети да обърне играчката наопаки. Е, оказа се, че аз, както повечето родители, подценявам детето, пък било то и бебе, така, сякаш то не може да мисли, а в много отношения теният поглед е много по-точен от нашия, на възрастните. Играчката е на Ikea, изчерпана е в техния асортимент, но подобни, да не кажа същите (явно и тук важи правилото copy-paste, само не се знае кой от кого копира) има тук и тук


5. Патето - играчка за баня. Една играчка, която е от Стефко, значи вече 8 годишна. Най-здравата и най-мултифункционална играчка, която сме имали. Първо Стефко си играеше с нея в коритото докато го къпехме, после като порасна започва да използва играчката като футболна топка за игра в стаята, а още по-после, като стигна възрастта "искам да разглобя всичко и да видя какво има вътре" го хванах да човърка с един нож и да се опитва да раздели сферата на полусфери, за да види в какво точно плува патето. Е, патето оцеля и при това нападение. Сега по същия път е поел и Митко, следва точно стъпките на батко си. Хареса я още като му я дадох за пръв път, като хипнотизиран е от това мятащо се насам-натам пате. Играчката е на Fisher Price, има я тук.


6. Музикална книжка на български, подарък от едната баба. Да, само баба може да купи музикална играчка, защото идея няма какъв е ужас да слушаш по цял ден всевъзможни звуци, а това "Ха-ха-ха (или нещо подобно), здравей!" с което започва да ти бърбори книжката, направо ме побърква. Обаче Митко много се кефи. Книжката пее, говори на български, обяснява за цветове и фигурки, явно на децата им харесва. Хубавото при тая играчка е, че за разлика от ония китайските, звучите не са дразнещи. Е, след като си я слушал 100 пъти и тези звучи започват да те дразнят, но се успокояваш, че може и да е по-зле. Играчката е на Fisher Price, на български я има тук, а на английски тук.


7. Музикални телефон и количка, отново подаръци от бабите. Може би покрай това, че Митко ни гледа как използваме телефони, почти веднага започна да си слага тоя телефон на ухото и да казва "Ао", последвано от щракане по копчетата. На количката пък, може би по аналог на телефона, се кефи на копчетата, върху които щрака и тя, естествено, пее. И определено са здрави и двете, изобщо не са от пазените, да не говорим пък, че тъй като са постоянно пръснати някъде, са настъпвани безброй пъти. Телефонът го има тук

No comments:

Post a Comment