Indiqnica's world: С деца на море или приключението Лефкада. Част 3

Ден първи е. Тук сме. Йееееееее! Най-накрая! Първи ден винаги се явява като някакво перфектно продължение на Част 1 – Багажът и Част 2 – Пътуването, независимо от това къде се отива. Емоцията е завладяла всички, така както багажът е завладял всичко. Един вид кефиш се докато газиш из багаж. „Този път апартаментът е голям, значи газенето няма да трае дълго“, си казва тя, майката, докато разпределя съдържанието на всичките 21 сака, куфара, торбички, торбища и подобни във безбройните гардероби, шкафове, чекмеджета, скринове, дивани, под легла, над легла, зад легла, помощни и безпомощни масички (безпомощни, защото след затрупването им станаха точно такива), основни маси, външни маси, кухненски шкафове, горни, долни, странични, над хладилник (О, да, как няма да се сложат и там неща!) и още и още подобни места. Прибирането на багажа започва точно по план, рано сутринта, преди да се тръгне на плаж, докато се чакат децата да станат. Дрехите на дете 1 се прибират в гардероб 1, дрехите на дете 2 в гардероб 2, моите дрехи (част от тях) в гардероб 3, дрехите на мъжо в гардероб 4, козметиката на дете 1 - в чекмедже 2, козметиката на дете 2 - в чекмедже 3, моята козметика и тази на мъжо – пред огледалото, дрехите за плажа са в раницата, която пък е в гардероба, в който са моите дрехи, мокрите кърпи и памперсите, тъй като ще се използват често, са в чекмедже 1, кърпите за плаж са в гардероб 2, на рафта под дрехите на дете 2, а кърпата за баня на дете 1 е зад неговите дрехи, игрите на дете 2 са на помощната масичка в кухнята, но пък таблетът му е на нощното шкафче в спалнята, а карти Уно са на кухненската маса, защото ще играем най-често на тях, предполагам, плажните млека, като много важни, ги слагам пред огледалото, до козметиката на мъжо, но пък плажното мляко за бебето го слагам на масата в кухнята, защото ще ми е пред погледа и най-лесно и бързо ще мога да го намажа като се събуди, за да не губим време, сандвичите за плажа отиват в раницата, както и водата, зарядното за фотоапарата на нощното чкафче, зарядното за телефона остава във сака, няма смисъл да го вадя поне засега, който пък сак отива в моя гардероб. За час всичко е по местата си, перфектно, съвършено, ако имаше списание „Перфектна домакиня“ сигурно с тази си подредба щях да се приземя директно на корицата. Запомнихте ли кое къде е? Не!? Проблемът е, че и аз не запомних. И съвсем скоро го разбрах. Точно когато дете 1 и 2 станаха, дете 1 трябваше да бъде пресушено, а не знаех къде са памперсите и кремовете, дете 2 питаше за банския си, а не знаех в кое точно чекмедже е той, после попита и за дрехите и хавлията за плажа, за закуската, за играта Европолия, за таблета, за бисквитите, за световния мир, Вселената, измененията в климата, за всичко, що се сети, включително и „Кога ще тръгваме на плаж?“ преди всеки друг задаван въпрос, да не би да забравим случайно защо сме тук, мъжо си търсеше тениската, а аз моите дънки, батерията ми на телефона се оказа изтощена и взе да пиука, а не знаех къде е зарядното, междувременно правих опити да намеря раницата за плажа, та да я приготвя... Помните мантрата от Част 1 – Багажът, нали? Всичко беше перфектно, от първия до последния ден – първият час перфектно подредено, останалите 6 дни – перфектно метнато на дивана. Който търси – намира, в нашия случай – който рови на дивана – намира. Просто и лесно. Около 10.30ч дете 2 най-накрая получи отговор на най-задавания си въпрос: “Тръгваме сега!“, точно след като и последната дреха, изцапана от пътуването, беше изпрана, багажът за плажа взет, дете 1 гушнато в радостна прегръдка, а майката надигаше чашата с кафе за да изпие последните три глътки, докато вече мислено беше на плажа. О, да, тя усещаше мириса на море, вече виждаше онова безкрайно синьо, което е навсякъде, визуализираше всеки един милиметър от плажа, за който знаеше, че ще е перфектен... Опаааа! Чакай малко! (Нали знаете как в анимационните филмчета героят се замисля, вече вижда нещо в представите си и изведжъж - стоп кадър. Героят замръзва и осъзнава, че има нещо гнило.) Защо мирисът на море, дето вече е в мислите ми, всъщност е мирис на кафе!? И защо погледът ми, който визуализира 100 нюанса синьо, всъщност вижда кафяво!? Да... Едно малко краче, една чаша, едно кафе, сменило местоположението си от чашата върху тениската. Бялата. Следва какво? Точно така – пране... Така „сега“ в израза „Тръгваме сега.“ придоби съвсем друго измерение. Както друго измерение придоби и усмихнатата физиономия на дете 2. Половин час по-късно „сега“ вече се използва в истинския си смисъл... 11.00ч, топъл, слънчев ден, лъчите на слънцето се прокрадват през прозорците на колата, осветявайки чудесно всяка една трохичка, останала от пътуването. Ясно е, че и този път от автомивката ще ни вземат повече пари, защото „Колата беше малко по-мръсна.“ (Да, бе, мръсна, така си мислите, защото не сте я виждали след пещерна експедиция.), ясно е, че и този път ще сме на плаж в най-горещата част на деня. И така, вече пътуваме. Накъде ли? Е, как накъде? Като хора, които не обичат местата, които всички посещават, тия, на които се трупат като немски и руски туристи на Слънев бряг, най-известните, най-пренаселените, най-шумните, най-най-най, та, като хора, които НЕ харесват подобни места, потегляме към... Порто Кацики – НАЙ-известният и НАЙ-пренаселен плаж на Лефкада. Пътят дотам е кратък – 25км, нормалният, е, мъжо знае още по-кратък – 7-8км, вярно черен (всъщност съдейки по настилката бежов), ама голяма работа, важното е, че ще стигнем бързо. И наистина стигаме бързо до... тази табела:

Но какво значат тук някакви табели! Пък и като нищо може да са я сложили нарочно, та заблудените чужденци да си губят времето по дългия път. Но нас не можете ни излъга, потегляме по този!Иииии... потегляме надолу по този, 20 минути по-късно, след като сме стигнали средата - правили ремонт, защото имало срутване. Ха! Каква изненада! Не е изненада обаче новият цвят на колата – бежово от настилката. Точно същият цвят, който придобива и лицето ти малко по-късно след като затваряш багажника. Следват едни скучновати 25км с обичайното озвучаване – рев-мрънкане от дете 1 и въпроси от дете 2. Ииии... Пристигнахме! О, да! Най-накрая! Същото си казват най-вероятно и 365586070-те човека, които виждаме в същия този момент да слизат от едно корабче, с тази разлика, че са по-бързи от нас. 15 минути по-късно 365586065 човека се качват обратно на корабчето – да, направили са си селфита на прословутия плаж, ще качат снимките във фейса, ще получат 100-200 лайквания, за какво им е да остават да се пържат на плажа. Идеално! Има само 5 човека, с които да се преборим за място на плажа. И успяваме. А дори не сме се бутали. Всъщност, противно на очакванията, плажът е почти празен. Така в 12.20ч най-накрая, ама наистина най-накрая, облекчената въдишка на майката се появява, този път заслужено. Е, временно, докато дете 1 не писва, дете 2 също, а тя, майката, има амбицията да прави снимки. И все пак успява да направи няколко... точно 294. Не, не за цялата почивка, само на този плаж. А, не бързайте да се радвате, всичко е супер, докато на 271-та снимка майката се усеща, че тъй като е сложила 2 филтъра в кадъра хваща единия от тях и така в ъглите на снимките има 4 черни петна. Истински професионализъм... Важното е, че все пак успява да заснеме това, което е пред обектива, а не зад него, защото миналата година същата тази майка, по същото това време, само че на Халкидики, помолена от любезен чужденец му правеше ли, правеше снимки с неговия телефон... По някое време се оказа, че (си)е правила... селфита. Ама се посмяхме де, готино е да срещаш хора с чувство за хумор. Та, да се върнем пак на Лефкада, ето го и него:

Плаж Порто Кацики, 2015